Ще дойде ден ще съжаляваш. За две очи потънали в сълзи. Тогава ти при мен ще искаш да се върнеш, но дните ще се разменят. Недей да се криеш от мойте чуства и после да се правиш на хитрец. Да лъжеш този, който те обича не е изкуство не се гордей с това, че си подлец.

След залеза на всяка обич настъпва мрак и тишина. След залеза на всяка вяра настъпва болка и тъга. Когато нещо си отива ти не можеш да го спреш, когато една любов умира не можеш с нея да умреш. Разбираш, че живота е измама, че си обичала, а обич няма, че си била щастлива, а не си разбрала, че спомена е болса отлетяла.

Да живееш - така е писано, да живееш - ако има за какво, да живееш - значи да обичаш, да обичаш - ако има кого.

Хикс по игрек на квадрат - двама влюбени в кревата, а след време бебе вика "искам брат".

Бъди скромна и вежлива, и винаги усложлива. Обичай този, който заслужава и твоя образ дарява. Бъди умна и добра, бъди весела, засмяна, бъди вечна като любовта и помни, и не забравяй другите добри сърца! Това коплекче написах аз сега и нека то ти спомня момичето с кестенявата коса.

Да ме обичаш не те задължавам, направи го, ако заслужавам!

В живота ми имаше вечери много, ах вечери, вечери, но аз ще помня една от всички вечери, само една. Ще помня последната вечер, когато ти каза "прости", когато протегна ръката за сбогом, за сбогом на мойте мечти. А после разделях се често, но помня раздяла една, раздяла с първата обич, с първата моя мечта. И ти когато се влюбиш, не влюбвай се в много жени, раздялата никога радостна не е, раздялата винаги много боли. Не бягай от първата обич, в живота ни тя е една , а всичко какво идва след нея е само красива лъжа.

Когато пясака в Сахара, бъде преброен, тогава ти ще бъдеш забравен от мен.

L - любов, O - обичай, V - винаги, E - един, I - и, S - секс с него ти прави.

На теб момче, какво да пожелая? Какъв да бъде моя светъл зов? Игра на щастие не ти желае, а вярна, честна, изкрена ЛЮБОВ.

Спомен най-сърдечен с гащички облечен, с бутушки убут, с панталонки надут. Които го нападне голям бой ще падне.

Едно сърце, което те обича, едно сърце, което те зове, едно сърце от тебе поглед не отделя. Желаете и вечно теб следи! Готово е за тебе да се бори, готово е за тебе да умре, за тебе всичко ще направи. Обичай го! Вече се закле.

Очите ми са пълни с тъга, очите ми те питат невидя ли? Те търсят твойте очи сега и питат с болка не разбра ли? Те търсят твойте очи сега и питат с болка не разбра ли? Аз първа дадох ти ръка, но отговори няма и до днес. Аз свойте чуства ти издадох и питам - постъпих ли с чест? Не зная какво мислиш за мене, но строго не ме съди, че любовта несподелена ти знаеш ли колко боли! Приятел бъди ми сърдечен, ръка подай ми в зло и беда, че приятелството и без любов е вечно, но без приятелство гасне любовта!

Тя беше малка и цялата в бяло, той я гледаше с любов и нежно я притискаше към устните си. Нейните еферни коси го обвиваха и криха. Той не се разделяше от нея! Той я обичаше! Но тя бе неблагодарна към него, запрати го в болница. Разяде му белия дроб. Направиго половин човек. Тя малката бяла цигара.

Л - люби, Е - един, В - всяка, С - спортиска, К - която, И - искаше.

Портиерка затвори салона, а аз лексикона.

Мъжът е рай, мъжът е сила, но знай жена го е родила.

Обичай страстно, мое гълабче прекрасно. От утрин до пладне, а после както ми падне.

Няма вече бурни страсти, секса стана като здрасти, който носи тесни дънки, няма в живота спънки.

Зарекох се да те забравя, но уви сърцето ме боли. Ти беше първата ми обич и може би последната ще си.

Колко ловко впи се в тялото ми, като спринцовка с убийствен наркотик. Как лесно течеше по мойте вени сега и тровиш моята кръв. А аз чакам своето спасение, бежизнена, без капчича надежда. Явно трябва да се боря сама, както досега. Но да! Аз ще те убия, (сам) тъга!

Момчето съм аз във рицарски доспехи, момчето, пленено от твойта красота. Момче, което търси свойта роза в градината на любовта! И розите пред теб бледнеят, дори от тях си по-красива ти, а твойте очи тъй чудно греят, точно като падащи звезди. В тази тъмна нощ излива се проливен дъжд, носещи в себе си тъга от битка за любовта! Един от рицарите ще възкръстне, но кой ли ще е той? Това решава само тя розата на любовта.

Когато те обидят - замълчи, не казвай нищо - какво от това, че теб те боли и очите ти са пълни със сълзи. И нека оня, който те обиди, усети с всичките си сетива, че тебе те боли, а ти мълчиш. Като ти се извинят стой с гордо вдигната глава. Как хубаво е друг да страда за това.

Обичаш го !? Недей да криеш, ревнуваш го от мен нали? Ревнуваш го, крещи умри, но той ще бъде мой, уви.

Всеки сваля ти звезди, обича те и ти шепти: "Обичана си дори от роднините", докато не ти свали бекините.

Когато целунеш очи не затваряй в очите го ти погледни, защото момчето което целуваш, то винаги гледа в встрани.

Не се кълни! Последна обич няма. На всяка своя обич дай! И не храни сърцето си с измама! Не! Не се кълни! Последна обича няма.

Жена не вярвай на мъжете, защото те са подли и зли. Дори когато целуват те гледат в страниш.

Който ме обича под мен да тича, който ме мрази под мен да лази!

Ако ти живееш 100 години, то аз искам да живея 100 години, но без един ден, за да не се налага никога да живея без теб!

Не те обича вече! колко болки има в тези думи, колко вяра е потънал заради тях, но аз поисках да ти кажа и успях. Боли ме, но трябва да повярвам, че там е по-добре. Не те обичам вече. Ох, сърце повярвай, свърши любовта!

Не вярвай, че има истенски хора. Не вярвай, че любят те. Не вярвай, че можеш да намериш опора в тези красиви, но подли мъже, защото и аз вярвах. В нещо красиво и аз вярвах във всеки човек, но всеки излезе подло, фълшиво. Присъщо на нашият век.

В живота едно добро направи, поне на един старец помогни, за да може до като си на света, да ти е чиста съвеста!

Сваляй, дивей, живей и всичко ще е О"КЕЙ.

Аз зная, че ти няма да се върнеш, нейскам и да правиш ти това, но бих искала преди да тръгнеш да чуеш тез слова. Теб много силно те обичах и в това бе моята вина, но ти гордо и безразлично дори вината моя не разбра.

Видях те влюбих се в теб, във твойта неземна красота. Ти ме гледаше с нескрита топлота в очите ти прочетох любовта. Аз зная, че ти няма да си мой, че никога няма да съм с теб. Утре тръгвам си, но оставаш ти и всичко в мен и в мечтите ми!!! И някой ден ще те срещна аз, по улиците в забързан град и ще видиш ти, детенце за ръка, с очите ти и с твоята коса!!! Но няма ти да се обърнеш и нещо в мен пак ще затрепти, стари спомени, рухнали мечти и една не збъдната любов!!!

Очите, който те гледат никога няма да те забравят. Виж, как уверено те гледат и питат - "Ще бъдем ли винаги приятели"?

Училище, мъчилище, ти си нашият зов. В теб се лекуват болни от любов.

Обичам те, ще те обичам вечно. За теб мисля, често до зори, макар това пред всеки да отричаш, пред всеки и пред себе си дори.

Защо кажи ми Боже е болката горчива? Защо е таз раздяла, защо разделяш Боже влюбени сърца? Чуй, Господи, аз моля, в ада ме прати, но моята любов не я отнемай ти! Преди тебе на колене заставам, със сълзи на очи, аз те моля, не ми го отнемай ти!

Искаш ли да видиш моето лице? Да или не? Да! Тогава следвай ме! Върви след мен всяка вечер и всеки ден! Ще ме видиш истенска неповторима, ще бъда твоя и неотразима. Искаш ли ме, ти кажи - ще бъда твоя без лъжа. Обичам те! Това го зная и ще ти го призная в този ден, когато ти ще бъдеш мой, нали?!

Майна та ти обич моя ти не си добре, като мен жена ще търсиш само, че не знам къде. Две години те обичах както никой друг, ден и нощ след тебе тичах ала ти остана сляп и глух. Ще ме търсиш обич моя ама не сега, а когато зад завоя видиш ми гърба. майна та ти обич моя всичко бе до тук, пусна ми да бъда твоя, а вече ще ме чака друг.

Всяка вечер отправях молитва и плахо те чаках, но ти не дойде аз нямах сълзи, а с душата си плачех, защото бях още невино дете. Минаха дни, а може би години. забравих молитва та ми как се чете, забравих и тебе - прости ми, защото те чаках, а ти не дойде!

Не се влюбвай в косите - те побеляват, не се влюбвай в очите - те лъжат, не се влюбвай в лицето - то само привлича, а се влюбвай в сърцето - то само обича.

Дори света да изгори лексикона си пази, че той е доказателство за нашето приятелство.

Розата е хубава, но има бодли. Любовта е сладка, но има сълзи.

Ако си месец бъди - Май, ако си цвете бъди - Роза, ако си приятел бъди до край.

Без теб не мога разбери! Без теб сърцето ме бол! Без теб тъжна е мойта младост! Без теб за мене няма радост!

Катеричко рунтавелка, се качила на табелка и извикала: - "ура! Да живее любовта".

Бъди като розата красива, но не като нея бодлива.

Мило зайче не плачи, че войник отиваш ти, стискай здраво карабина вместо твоята любима.

Обичаш този който те обича, а не този който те привлича.

Тъгуваш ли - забравяй, обиждат ли те - премълчавай, сгрешът ли - прощавай, обичаш ли - обичай. Но само този когото не греши, защото и една грешка две влюбени сърца руши.

5 + 5 = Обичам само теб.

Познаваш - 1000. Обожаваш - 100. Харесваш - 10. Обичаш -1.

Приятелка добра в радост болка и тъга. Човек до мене си добър и щастие голямо бих ти дарила от своето сърце, хляба ми ще разделя, очите дори ще изтека. Тъгата твоя бих заличила, а щастието подарила!

Когато се порежеш, боли и кръв започва да шурти, но още по-боли когато той ти изневери.

Ти си чудна глетка, ти не си за клетка, ти си като месец май, ти си за мене рай.

Усмихвай се когато ти се плаче. Усмихвай се когато те боли, и нека хората си мислят, че щастието с теб върви.

До вчера бе за мен момиче от седми клас днес, влюбен и смутен чакам я след всеки час! Ще я целуна уж, че е случайно, че за нея аз на всичко съм готов! Знае тя влюбен съм в нея, но на тази любов се смея, че бил съм малък зная, но казват любовта не пита, тя просто идва! Внезапно идва тя, и вече знам, моето момиче ще я срещна вярно аз. Как да ти го кажа, че само за теб мечтая?

Аз съм таен твой приятел, затова на твоя ден пиша без подател, нежен спомен е от мен. Нека то да ти покаже, че съм кой, който знае и иска честно да ти каже, че обича те безкрай.

Един ден ти ме напусна и аз останах сама. Дълго гледах след тебе и исках да викна "Eла", край мене минаваха хора с непознати лица. Едно момиченце се спря и ме попита "какво, защо си сама", удар сякаш почуствах, сърцето ми лудо затоптя. поголих момчето мило, изправих гордо глава и тръгнах в живота сама.

На теб ръка завинаги подавам по пътя общ да тръгнем призори, едно сърце подарък ти дарявам, живота ти с моя да гори.

Раздялата ще дойде неусетна, ще стиснем за последно ръце по своя път ще тръгнеш с разбито от огън сърце.

Обичах те безумно, безднадежно умирах и от ревност и от страх. Обичах те, тъй искрено и нежно. Дано друг те обикне като мен. Обичах те и пак ще те обичам, не му забравя скъпото лице. Макар да знам, че ти не ме обичаш и никога не си обичал от сърце. А може би и ти като мене страдаш, понякога със стопено сърце, но може би и ти  не си виновен, че нямам сили да обичаш мен. Незнам дали ще те забравя скоро ще падне ли в сърцето ми стена, но знам, че имам хора на Земята който молят цял жива една!

Приятелка моя, защо ме ограби, защо ми отне всичко в ноща. Нима аз чуство напразно погубих. Дали пак заслужавам това? Защо ми открадна любовта ми пламтяща? Защо уби ти радоста ми? Сега тъга сърцето ми ранява, приятелко от тебе нямах тайни. Пред теб сърцето си разпирах, споделих с теб мечтите си омайни и от тебе нищо аз не скрих. Ти знаеш, че го обичам за него страдах ден и нощ и чак живота си обричах за щастливата любов. Но нещо страшно случи се тогава, на моето приятелство изневери, ти съкровените мечти забрави и взор към него устреми! Обичах те се с моето момче, и с моята любов се подиграхте, завинаги разбихте моето сърце. Винаги си все още не признахте. Не мога да повярвам, кажи ми ти че е лъжа. Очи не свеждай - говори и всичко аз ще ти простя!

Мъка в сърцето ми гори. Една тъга жестоко ми тежи. Часът на нашата раздяла, това е часа на радоста отлетяла. Аз седя само със свойте мечти, ясно утро пак се възроди. Защо, защо е утро и зора, а аз сега седя сама. Твоето писмо е нейде из тревата, еднички думи писани с тъга. Без да гледам слънцето, зората еднаква тук седя сама!

На вън е тъй студено, а теб те няма, ти си далеч и няма кой да стопли замръзналата ми от студ сърце. А как искам да те видя, да върна твоя поглед светъл и топлите ти устни да целуна, а времето не ще да се по върне. Ах как исках да дойде пролета, за да мога пак да си те видя, и да стоплиш ти моята замръзнала душа.

Не плачи, сълзите не помагат скърцай с зъби и мълчи, много, много в живота има истина, а също и боли - не плачи! Сълзите не помагат за да си щастлива ти!

Сега е моят ред, да те накажа с презрение и мълчание дори. Ще бъде кратка, за да ти докажа, че уви пак нещо невърви! Сега е моят ред да бъда безразлчична , разсеяна с блуждаещи очи да те приемам като част от всичко да - нека да те заболи! Сега е твоя ред да се разплачеш, че до тебе крача и двамата се държим за ръка. Сега и моят ред да кажа "сбогом". С усмивка аз а ти на колене одавна с теб сме врагове.

Аз съм тук и съм щастлива, аз съм тук, при теб сега дойдох някого сама ще си отида щом забравиш моята любов. Аз съм тук и щастлива, с теб светът е някаг по-друг, утре може би по-друг, утре може би ще си отиде щом ми станеш чужд. Аз съм тук, добре ми е при теб, и при теб сама дойдах. Някога сама ще си отида, за да отнеса една любов.

Сънувах те ........... Какво ли значи? Към мен вървеше устремен, сънувах те ........... В съня ми плачеше, какво направи ти с мен? Събуждам се и става ясо, че съм напълно аз сама, леглото ми е просто тясно, кълне моята душа. За тебе ли ..........? Не за чиста обича независима от кой? Достатъчно е само обич и да бъдеш мой

Едно сърце обичаш ли не страда. Едно сърце обича ли цъфти. Дори и любовта му до пропада, дори любовта му да не върви и любовта поражда красотата, усмивка на красивото лице. Из криле полита волна днес душата, заради влюбеното си сърце! Едно сърце обича ли, живе е. Едно сърце обича ли, трепти. Играе в буен огън, но и пее защото любовта е огън жив. И по добре да си загубен, отколкото да направиш нещо, да не си щастлива.

Картов, картов е като любов, чупнешко и той суров.

Обичам те ти нима незнаеш, колко пъти казах аз. Душата ми мина мълчеше като казва - целуни ме. На глух ли се направи, сърдит ли беше ти. Сърцето ми болеше, докато мълчеше ти! Сол в раната ми сложи, а сега ме молиш прости ми, моляте прости.

Отиде си - далече ти. Забрави ме завинаги, една любов тъй ли си отива? Нима към тебе имах грях да, можейки, че влюбех се в тебе аз!

Пак е вечер, но не е като всека път болка има в душата сълзите се ронят като за първи път. Искаш да се смееш, а от вътре силно те боли. Нещо всякаш те напира и много те гори и наново казваш всичко ще се промени, но дали? Пак питаш ти и пак поглеждаш към небето и с осмивка продължаваш ти живот ли е кажи? Вечер звездите са пак горе и аз тъгувам, че от мене делиш се ти! Нима съм ти противна, защо от мене бягаш ти. Любовта тйъ голяма, нима ще я оставиш да отлети тъй изкрена и нежна. Помни, че любовта веднъж ли отлети, знай че не ще се върне никога до край!

Ти, каза ми върви си - остави ме и отблъсна моето милувки. Очите ми със сълзи бяха пълни, а ти и една не избърса. Сега си сам и викаш ме при теб да отидеш разбитото сърце и после пак да ме изпъдиш от твоето сърце.

Черни хубави коси и тъмни пленяващи очи. Устните жадни да полуди кожа мека като сатен, фигура кат манекен момче красиво във ноща те пленява до смърта. Влюбих се в него аз до полуда в страст. За него си мечтая когато пожелая. Не се чуете от мене, че съм Луда, когато се влюба.

Първата любов е тъй жестока и нима ще забравиш лесно любовта. Едно момче в сърцето ти остава и със стрела пронизва те на три. Сърцето те боли и душата ти ехти. От вътре си разбита и той тръгва си нали? Ти му викаш спри, но той не чува и си тръгва, а нас някак ни боли. Очите ти със сълзи, сърцето ти затворено тъжи. Живот ли е кажи?